Във Витоша (Бистрица) не работим за такси

Нещо различно се случва в детско-юношеската школа на Витоша (Бистрица). Клубът поставя ново начало, както е модерно да се казва напоследък. Зад идеята стои старши треньорът на мъжкия отбор Костадин Ангелов, познат вече от години от работата си в професионалния футбол. Не беше трудно да се уговорим със специалиста за интервю. “В събота през целия ден съм на стадион “Академик” на 4-ти километър, където отборите ни от школата домакинстват. В неделя имам мач с мъжкия отбор, както обикновено.” Видяхме се на игрището зад хотел “Плиска”. Вижте какво сподели Ангелов за Viasport.bg. Тъй като поговорихме дълго, а треньорът каза интересни неща, разделяме интервюто на две части.

– Старши треньорът на мъжкия тим гледа щателно отборите от школата на Витоша (Бистрица). Има ли проект за подрастващите? Нещо ново, което да се случва, някакво развитие?

– Аз не само съм старши треньор на мъжкия отбор. Общо взето съм човекът, който се опитва да менажира цялата школа, чиято репутация е била много ниска досега, но мисля, че това се променя. Направил съм проект на школата за три години. На третата планът включва участие в Елитна юношеска група плюс подписване на професионални договори с някои от играчите, които излизат от школата. Мисля, че за малък клуб като нашия ще е постижение, ако успеем да постигнем този резултат.

– Кога стартира 3-годишният период?

– Това е първата година. Бяха назначени нови треньори на две от възрастите. И съответно беше сменана структурата в школата – с цел да има развитие. Основната идеология е да има контакт и разбирателство между нас, а не тоталитарен режим. Един малък клуб е задължително да работи в положителна насока, за да привлича деца. Да бъдем обединени, да имаме стил, който се налага още от мъжкия отбор. За мен това е важното. Не е важна системата на игра. Защото един отбор може да има двама нападатели и системата на игра, която се налага в повечето клубове, да спъне развитието на единия от тях. По-скоро искам да виждам в отборите в школата стил, който да е разпознаваем. Като гледаш Витоша (Бистрица), да виждаш разпознаваеми компоненти. Едното от тези изисквания е доминантен футбол, свързан с владеене на топката. И другото нещо е реакция след загуба на топката. Обикновено в България децата са свикнали първата реакция да е крачка назад. Докато ние учим нашите юноши крачката да е напред. На този етап искам да развием тези две простички неща. Да им станат навик.

– Колко деца и юноши има в момента в школата ви?

– 120. Ние работим по определен начин, тъй като нямаме възможност за голям брой треньори и състезатели. Възрастите ни са разделени на 4 основни във футбол 11 с четирима треньори, които водят и подготвителни групи. Двама от футболистите в мъжкия отбор също са треньори на най-малките. Това е тенденция за още действащите играчи, които са студенти в НСА и се интересуват от тази професия.

– Кои са тези футболисти?

– Георги Амзин и Кристиян Узунов. Друг футболист – Николай Христозов, води старшата. За мен това е важно, защото те са запознати с изискванията в мъжкия отбор и могат да ги предадат по-надолу. Изцяло се споделя цикълът на тренировки. Моят дневник го правя в word документ, който е споделен с тях, така и те могат да го ползват.

– С каква база разполагате?

– Стадион “Академик” ни е и тренировъчната база. Тук тренират наборите 2001 и 2002. А на “Бонсист” са младшата – 1999-2000, и старшата – 1997-1998. Ако развием школата, предполагам, че ще можем да си позволим повече треньори и деца. За момента обединяваме възрастите, за да вдигнем качеството. Не искам да се работи за такси. Това е много важно. В много от водещите школи основното е да се събират такси, да се самоиздържат, че и да се печели от школата. Докато при нас не е така. Издръжката на школата се поема от президента на клуба, също така екипировката и всичко останало. Основната ни цел е да се концентрираме към създаването на играчи.

Набор 2001 спечели турнира в памет на Иван Славков миналата есен в Етрополе.

– Да разбирам ли, че такси няма?

– Има, но те са за издръжка на треньорите. При подготвителните групи таксата е най-ниската. При по-големите е като на останалите малки клубове. Треньорът сам си определя заплатата спрямо това с колко деца работи.

– И предвид това не се държи в един отбор да има максимално много деца, за да се събират пари?

– Печалбарството не ни е приоритет. Приоритетът ни е школата да печели от играчи в професионалния футбол. Най-важното е наши кадри да влязат в мъжкия отбор. Витоша (Бистрица) в момента има доста състезатели, които са на възраст. Досега ни беше трудно да вземаме млади футболисти заради недоброто функциониране на школата. Това спъваше развитието на целия клуб.

– Значи след три години отборът, който ще играе в Елитната до 19, ще бъде дублиращ на мъжкия?

– На първо място първият отбор трябва да влезе в професионалния футбол, за да можем да предлагаме професионални договори на кадрите ни. Искаме да произвеждаме футболисти, които евентуално да бъдат продавани. Сега мога да кажа, че имаме деца, които могат да стигнат до високо ниво. Стига да не ни ги вземат. На мен ми е ясно, че репутацията на една школа се гради с години. Пределно ясно ми е и защо деца и родители досега са отбягвали Витоша (Бистрица). Надявам се в бъдеще този проблем да отпадне.

– Минал сте през всички етапи във футбола, от години вече сте треньор. Наблюдавайки процесите в детско-юношеския футбол в България, може ли да отличите 2-3 проблема, които възпрепятстват излизането на футболисти от школите?

– Първият проблем е егоцентризма на собствениците. Защото много от тях поставят победата на всяка цена – като цел номер 1. Много от тях си галят егото с това да побеждават при децата. Докато за нас най-важното е децата да бъдат научени да играят футбол. И да се правят футболисти.

– Значи ли това, че победа, купа и първо място не са толкова важни за Витоша (Бистрица)?

– Аз вярвам в причината и следствието. Няма как победата да е случайна. Ако хората ги интересуваше само крайния резултат, стадионите щяха да отварят в последните 5 минути, хората да виждат как е свършил мача и да се прибират. Според мен, победата трябва да е следствие на правилна работа. Тя идва след търпение и много труд. Убеден съм, че когато са налице правилен тренировъчен процес и добро отношение към хората и победата не е на всяка цена, ще дойде момент, в който отборът ще почне да печели. Това е проблем в България, защото много от треньорите са натискани от ръководителите си да печелят задължително. Аз лично съм присъствал на такива мачове, в които клубните шефове убиват репутацията на треньорите, правейки разбор пред състезателите. Не е само до егоцентризъм, може би е и до нисък интелект. До незнание, липса на добър мениджмънт… Много хора в школите не разбират от управление в тази сфера. Проблемите са много. Въпреки че, според мен, в България има талантливи деца и добри млади треньори, които знаят как да работят с тях.

– Други проблеми? Назовете конкретни.

– Лошите бази, печалбарството… Според мен в природата няма случайности. Когато правиш нещо с цел да печелиш от него и без любов, обикновено се оказва провал. Има много малки клубчета, основната цел на които е да събират такси. Въпреки че и те играят своята роля. По-добре това да правят, отколкото да оставят децата да се занимават с компютри и наркотици. Нещата трябва да се правят с любов, а първата цел трябва да е изграждането на хора. Треньорите в школата много често контактуват с децата повече, отколкото техните родитители. В този смисъл те се явяват техни възпитатели, техен пример. Ако те не са добри хора, това се отразява и на децата. Процесът е по-сложен, отколкото повечето хора си дават сметка. Има психологически фактори, педагогически… Нещата опират и до изграждане на характер на нацията. В крайна сметка доста хора работят във футбола и всичко може да се пренесе като отличителна черта дори на нацията. Негативизмът в българина е голям проблем за треньорството. Че не се работи с усмивка, че се мисли отрицателно, че се търси вината винаги на друго място… Поне при нас вече успяваме да премахнем тези неща.

– Държите на всичко това в комуникацията с треньорите?

– Моят контакт с треньорите не е от позицията на шеф. По-скоро обичам убеждението. Обичам да водим разговор, в който някой да бъде убеден, включително и аз. Нямам претенции да знам всичко. Тогава нещата се получават.

 – Ами училището? В България то е тотално зачеркнато, когато става въпрос за спорт, пък и не само. Изисквате ли добри оценки?

– Стараем се да следим този процес, въпреки че оттам идва друг проблем. Поради ниското ниво на българския футбол, доста родители са против децата им да стават футболисти. В някои случаи предпочитат училището да е водещо. Там пък трябва да се общува с родителите, които да бъдат убедени, че може да се балансира между двете неща. Така че, да, училището е важно за нас. Имаме контакти с директорите в голяма степен и се опитваме да регулираме този процес. Съвсем наскоро разбрах от Наско Сираков, че когато той и Станимир Стоилов са били в Левски, са задължавали играчите да четат книги. Това е страхотно. Книгата може да ти даде много информация, но най-важното е, че тя те кара да се замислиш върху нещата, които четеш. Това стимулира културата и интелекта на футболиста. Най-важното е да бъде сменен имиджа на българския футболист. От чалгарски тип играч, който ходи по кръчмите, танцува и сваля кифли, да стане един интелигентен човек, който може да каже две думи. И да е прочел поне една книга в живота си. Волейболът, например, има друга репутация. Какво пречи на нас да го направим?

Набор 1999-2000 на “бистришките тигри”. 

– Заимствате ли в такъв случай практиката на Сираков и Стоилов?

– Да, аз много обичам да чета книги. Научил съм много за живота от тези книги. Убеден съм, че те работят. Искам играчите да сменят визията си. И мисля, че се случва. Новото поколение е по-знаещо и по-различно. Аз за разлика от повечето си колеги съм оптимист. До младите хора достига много информация и те имат избор какво да отсеят. Просто трябва да бъдат насочени каква информация точно да черпят. Ако бъдат добре насочени, по-лесно ще бъдат изградени като личности.

– Значи ли това, че сте оптимист и за българския футбол?

– Определено. Нашето поколение хвана от социализма и порядките му. Че примерно, за да растеш, трябва да бъдеш бутан и да използваш връзки. Това нещо при тях изчезва. Има един израз при младите хора, който много ми харесва: Не ме кефиш. Те имат собствено мнение и са създали принципи. Убеден съм, че ще се развиваме. Стига да погледнем малко по-позитивно на нещата. Още не сме се пречупили в това отношение. Все още парите са по-важни за нас, отколкото чувствата. Да, това е основно в капиталистическото общество, но съм убеден, че хората почват да се променят. Младите почват да обръщат внимание на по-съкровени неща, отколкото на парите. На ценности.

– Виждате ли такава тенденция от общуването си с млади хора?

– Да, разбира се. Родителите на едно 14-годишно дете също са с такова мислене. Те самите са израснали в други времена – свободни, и по време на прехода, който ги е научил на много неща. Отношението на родителите не е като по наше време. Контактите са различни. Едно време беше нормално децата да се възпитават с побой. Има даже и поговорки за това. Сега е друго.

Очаквайте продължението на интервюто с Костадин Ангелов.

Leave a Reply