Боби Драгомиров: Искам момчетата ми да станат качествени мъже

Бившият вратар на пловдивските Локомотив, Спартак и Ботев – Борислав Драгомиров, се грижи за талантите под рамката на вратата в школата на Витоша (Бистрица). Юношата на ЦСКА се присъедини към редиците на „тигрите“ през 2015-та, след като в продължение на пет години работи в Сливнишки герой (Сливница). В кариерата си Драгомиров, който е тренирал някои от най-талантливите вратари у нас – Мартин Минев, Ивайло Яначков, Мартин Луков и Михаил Иванов, е пазил още за Металург (Перник), Кремиковци, Вихрен (Сандански) и Ком (Берковица). Пред официалния сайт на Витоша Боби, който се е захванал да предаде знанията си на децата, говори за трудностите, които среща при работата си с тях, както и за избора си да бъде част от “Семейството” на бистричани.

– Боби, какво е за теб работата с деца?
– Преди всичко удоволствие, щастие и призвание.

– Призвание, което обаче носи със себе си определени трудности. Кое е най-голямото предизвикателство пред теб?
– Аз се готвя за всички млади вратари в школата, което означава, че работя с деца на най-различна възраст. Това означава, че за да имам успех, трябва да подхождам индивидуално спрямо всеки един от тях. Иначе най-голямото предизвикателство пред мен е да вдъхна увереност в тях, да ги накарам да повярват в себе си и така да им помогна да подобрят качествата си.

– А кое е основното, на което искаш да ги научиш?
– Най-вече да бъдат отговорни, да си помагат. Иска ми се след време да станат качествени мъже, защото да си вратар, означава да си отговорен и готов да помагаш. Към това, разбира се, добавяме и спортно-техническите умения. Надявам се, че един ден ще се гордея с моите момчета.

– Има ли талант в България? Защо малко от децата успяват да се реализират на високо ниво?
– Талант има, разбира се. Проблемът е, че не се дава достатъчно шанс на децата, а когато им се даде такъв, липсва търпението. Нужно е време, за да започнат да показват най-доброто от себе си. Някъде по време на прехода от юношеския към мъжкия футбол се къса връзката.

– Защо Витоша, а не друг отбор?
– Защото има това, което на много малко места може да се открие – спокойствието. Стремим се да учим децата да играят правилен футбол, като резултатът не е фикс идея. Радващо е, че между колегите има разбирателство. Добър колектив сме.

– За тези три години, в които си в клуба, колко се е развил по твое мнение?
– Когато започнах да работя с деца, имах 3-4 вратари. Сега те са 20. Отделно, освен че се разраства школата, се подобряват и условията за работа. Виждам потенциал в много от децата от школата, които се развиха буквално пред очите ми.

– Боби, за финал – какво е твоето послание към децата, които се занимават с футбол?
– Да станат, най-важното, добри и качествени хора. Да бъдат полезни на себе си и на хората около тях и да се превърнат в успешни спортисти.

– Благодаря ти и успех!
– Благодаря и аз!

Leave a Reply