Игор Кулиш: Младите имат качества, но се нуждаят от повече желание и здрава работа

Игор Кулиш е име, което не се нуждае от представяне. Пет пъти шампион и носител на Купата на България с Левски, четвъртфиналист в турнира за Купата на УЕФА и участник в груповата фаза на Шампионската лига със „сините“. Изявен специалист, подготвял вратари като Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов, Божидар Митрев и още куп други. След няколко години далеч от България роденият на 27 юни 1964-а треньор се завърна у нас, а от съвсем скоро отново е част от родния футболен елит. Кулиш прие поканата и се зае с подготовката на вратарите във Витоша (Бистрица), където работи заедно с Костадин Ангелов и Росен Кирилов. За предизвикателството „Витоша“, трудноститте пред младите вратари, „Синята приказка“ с Левски и мечтите Игор даде пространно интервю пред официалния сайт на бистричани.

– Игор, отново си част от българския футбол. Защо точно Витоша?
– С Пламен Нягин (б.а.: кондиционният треньор) се познаваме още от времето, в което работихме заедно в Левски, а впоследствие и в Локомотив (Пловдив). Познавах се, разбира се, и с останалите треньори в отбора. Много съм доволен, че съм тук. Страхотни условия и отличен колектив. Да, липсват ни победите и точките, но съм сигурен, че лека полека нещата ще си дойдат на мястото.

– Коя бе първата задача, с която се зае, когато прие предложението на Витоша?
– Най-важното бе да сложим край на елементарните голове, които получавахме. Искам, когато съм на скамейката, да знам, че ако не на 100%, то моите вратари са на 99% концентрирани. Не може да губим толкова много мачове вследствие на детински грешки. Напоследък се забелязва подобрение при момчетата, но аз искам повече и го искам по-бързо. Господин Сираков, когато бях в Левски, ми обясняваше така: „Игор, няма кой да чака утре. Иска се за днес, даже за вчера!“ И аз така мисля. Виждам, че нещата се получават и ако момчетата слушат и работят здраво, един ден, сигурен съм, ще бъдат национали. Има хубав материал, но той трябва да се обработи.


– Има материал тук, в клуба, или в България като цяло?
– Няколко години бях далеч от страната и определено се забелязва отстъпление на вратарския пост. Аз съм имал удоволствието и привилегията да работя с вратари като Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов, Божидар Митрев… Да не ги изброявам всички. Дори съм имал честта да бъда треньор и на настоящия президент на БФС Борислав Михайлов. Да, в България в момента нивото е ниско, но това от друга страна е шанс да изпъкнеш по-лесно и по-бързо. Тук обаче винаги са се раждали добри и качествени вратари. Иска се само да работиш здраво и да имаш желание да разгърнеш пълния си потенциал. Да, може би аз искам повече от момчетата, може би затова и не съм толкова доволен, но те имат талант и качества, които могат да развият. Непрестанно им обяснявам, че всеки мач идват мениджъри, гледат ги и ако искат да отидат в по-силни отбори, да играят голям футбол и да печелят хубави пари, трябва постоянно да се влагат – във всяка една тренировка и всеки един мач.

– Повечето отбори у нас, особено водещите, предпочитат да разчитат на вратари от чужбина…
– Не е нормално в България да има вратари от чужбина. Тук винаги е имало силна школа и силни вратари. Защо трябва да се привличат чужденци? Нека просто се работи повече с младите. Освен това имаш лимит за футболисти, които не са българи, и когато вземеш страж от друга страна, така се лишаваш от възможността да привлечеш добър полузащитник или нападател. Тази постоянна ротация на вратарите също не е никак хубава и е във вреда на клубовете. Когато се сменя постоянно човекът на този пост, това се отразява и на целия състав, тъй като защитниците трябва да се нагодят към него, да реагират по друг начин. Всичко това е психология.

– Какъв е перфектният профил на вратаря?
– Всички говорим за Мануел Нойер и това, което направи той през последните години. Аз изисквах още преди 22 години, когато станах треньор, вратарите да започнат да играят повече с крака, да влязат в ролята на либеро, на последен в защитата. Затова и на тренировките им забранявам да са във вратарското поле. Ако държат 11-ия метър, ще станат големи вратари. Играчите на техния пост не са толкова бързи, затова трябва да са там, да направят спринт 3-5 метра и да изпреварят нападателя. Иначе нямат шанс. Да, в интернет сега има много и най-различни тренировки, но те трябва да разберат какво им се казва там, а не да го правят механично. Затова винаги съм до тях и им подсказвам. Във Витоша са млади момчета и постепенно ще подобряват представянето си. Полузащитникът има талант, нападателят има талант, при вратаря обаче 99% е работа. Трябва много точно да четеш и преценяваш всяка една ситуация. Неслучайно в големите клубове вече от най-малки тренират далечните пасове. Вече не е достатъчно просто да изчистиш топката, а къде и към кого ще я насочиш. Вратарят спира атаката, но и той я започва.

– Казваш, че нивото на вратарите у нас е паднало. Как тогава може да се върнем към силните години?
– Моята най-голяма мечта е да направим национална школа за вратари. Преди години говорихме, но тогава нямаше база. Сега обаче има. Искам всички вратари до 21 години един или два пъти седмично да тренират, да се развиват постоянно, да са поставени в условия на висока конкуренция. Аз преди години имах частна школа, но баща ми се разболя и трябваше да се прибера при него. Впоследствие се завърнах за кратко в Локо (Пловдив) и след това прекарах няколко години в Казахстан. Така и не успях да осъществя тази своя мечта, но смятам, че сега моментът е назрял.

– Кой е най-големият проблем не само пред вратарите, но пред цялото младо поколение футболисти?
– Казвал съм го на г-н Батков и на всички други президенти на клубове, в които съм бил – много е важно да се обръща внимание на треньорите на деца. Не може да се неглижират, да не им се обръща внимание, да им се дават малки заплати, а след това да се чудим защо играчите не са добре подготвени. И тук не говорим само за това да ги научат на футбол, а да изградят манталитета им, разбиранията за живота. Какъвто треньорът – такъв и футболистът. Но това не е проблем само на България, това е в цяла Източна Европа. Вижте един Стивън Джерард. Жива легенда на Ливърпул. Завърна се на „Анфийлд“ и започна да тренира деца. Няма никакъв проблем за него. А тук егото е голямо и всеки иска веднага треньорски или президентски пост. Не им обръщаме достатъчно внимание, когато са малки, и след това се чудим защо не стават. На 17-18 вече е късно за първи уроци. За вратаря пък да не говорим. Пропуснатото си личи страшно много. Знаеш ли защо при мен много момчета бързо станаха вратари? Защото още от много малки – Божидар Митрев бе на 13-14 години например, ги взимах да тренират в първия отбор. Избирах най-добрите от школата и ги взимах да са се учат от Иванков и Петков, да са покрай Гонзо и другите големи футболисти. Те летяха. Не бяха на себе си от тази възможност да се докоснат до тях. Една такава тренировка е огромен стимул и може да замени пет други. Винаги съм давал еднакъв шанс на всички. Който може и иска, го хваща и успява.

– Спомена Иванков, Петков, Гонзо… В Левски ли са най-силните ти години?
– Да, определено. Много хора казват, че това е така, защото тогава имаше много пари. Да, така е, но по-важното е, че се използваха правилно. Градеше се. Имаше ясна визия и структура. Наско Сираков взимаше на един пост по двама-трима футболисти. Конкуренцията бе много висока. Надявам се времената, в които съм и играл, и бил треньор пред препълнени трибуни да се върнат.

– Игор, благодаря ти за отделеното време. Да се надяваме, че и ние във Витоша в най-скоро време ще се радваме на повече публика, по-силни изяви и позитивни резултати!
– Гаранция! Благодаря и аз!

Leave a Reply