Росен Кирилов: Витоша ме изненада приятно, попаднах в една нетипично приятна обстановка

Изненадващо за мнозина, това лято бившият капитан на Литекс и двукратен шампион на „А“ група с екипа на „оранжевите“ Росен Кирилов реши да влезе в треньорския щаб на втородивизионния Витоша (Бистрица) като помощник на Костадин Ангелов. Записалият 51 мача за националния отбор на България защитник, който бе част от селекцията на „трикольорите“ за Мондиал’98 във Франция и Евро 2004 в Португалия, разказва как и защо е приел поканата да работи в Бистрица пред официалния сайт на клуба.

Поканата

Костадин Ангелов ме покани през лятото да се присъединя към Витоша (Бистрица). Клуба не го познавах добре, но Коце – горе-долу да. Много сериозен човек, който работи всеотдайно. Отборите, на които е бил начело, винаги са играели добър футбол. Затова и се съгласих. Когато дойдох в Бистрица за първи път, останах приятно изненадан от инфраструктурата, условията и отбора. Не очаквах в състава да има много добри футболисти, които са грамотни във всяко едно отношение. Просто заварих една по-различна обстановка. Няма го това типично българско както на много други места, където всички са прекалено нахъсани, гледа се всичко да се случи на всяка цена и вината винаги се търси извън хората в клуба. С Коце имаме, да не кажа еднаква, но сходна визия за футбола, който искаме да практикуваме – техничен футбол със задържане на топката. Мисля, че хората, които идват на стадиона по време на нашите мачове този сезон, виждат това и го оценяват. Аз лично намирам в този стил една романтика, която поизчезна със съвременния футбол, с прекаленото много тактика и комбинации.

kocerosen1

Съставът

След равенството с Етър (1:1) миналата седмица всички футболисти бяха навели глави и бяха разочаровани, че не са победили. Това ме радва. Така те изграждат манталитет на победител. Не да търсят победата на всяка цена, но да се борят докрай за нея. Яд ги беше, че в последните два мача не успяхме да победим. Хубаво е, че не са се успокоили и примирили с факта, че са направили равен и са взели точка. Усетих желанието им да се развиват и отборът да върви. Не знам как е било миналата година, когато тимът реално е бил на първо място във „В“ група, като изключим присъствието на ЦСКА, но манталитетът на играчите и липсата на този пораженчески дух сега ми харесват.

Каква липсва на отбора?

Един от аспектите, върху които трябва сериозно да поработим и който искаме да подобрим, е играта в атака. Желанието ни е да започнем да вкарваме повече голове. Записахме много равенства в мачове, в които реално бяхме по-добрият отбор – с Локомотив (София) и Етър например. С Несебър пък загубихме у дома, независимо че изцяло доминирахме на терена и ни победиха с едно статично положение. Ако успеем тук да надградим, отборът ще бъде още по-успешен. Може би трябва и още малко повече агресивност на вътрешните халфове, което ще има положителен ефект върху цялостното представяне на отбора.


Управлението

Доста сме говорили за собствениците, които управляват клубовете у нас. Всички знаем кои и какви са те, какъв им е манталитетът. Без доверие няма как да има прогрес. Това е вярно, но като цяло и структурата в клубовете е опорочена, изначално грешно изградена. Собствениците търсят бързи резултати, сменят треньори и футболисти с лека ръка. Ако се замислите, у нас през един клуб за два сезона минават 3-4 треньори и 30-40 футболисти. Вижте – до 13-ия кръг в Първа професионална лига 10 треньори вече са сменени, а до лятото има още много време. Не ми се мисли за футболистите, които ще си отидат, и другите, които ще дойдат.

vitoshasnimka

Проблемът с младите

Не съм работил в системата на детско-юношеския футбол, но това, което съм чувал, не е никак хубаво. Сега завършвам УЕФА „Про“ лиценз и се говори много на тема какво куца. Водещото мнение на всички е, че не се работи добре в школите. Липсва методиката. Преди години имаше стройна структура. Да, условията бяха ужасни, сега са 100 пъти по-добре, но тогава имаше дисциплина и програма, по която да се работи и която да се следва. Всичко това даваше резултати и изкарваше футболисти. На първо място беше дисциплината. Сега манталитетът е по-различен. Куца и спортно-техническата част. Обучението не е на ниво най-вероятно защото липсват и самите специалисти, които да обучават децата. За мен е порочна практика да се правят трансфери в чужбина на 16-17 години. Нито Тодор Неделев, нито Антонио Вутов успяха зад граница. Първо трябва да се изградят като футболисти и след това да излязат навън. Да, съгласен съм, че тук манталитетът не е на ниво, но все пак мисля, че не е добре за децата толкова рано да излизат извън България.

Правилото за футболисти до 21 години

Мисля, че спонтанно трябва да дойде налагането на младите в първите отбори, а не насила. Така няма как да стане. За мен това е порочна практика. Видяхте, че първо имаше недоглеждане, недомисляне около самото правило. Не се знаеше колко време трябва да стоят на терена – първото полувреме или цял мач. Когато пуснеш едно дете като титуляр и го смениш в 10-ата минута, ти съсипваш психиката му. Това просто не работи.

Благодарности на Росен Кирилов за отделеното време и споделените впечатления!

Снимки: Sportal.bg

Leave a Reply