Ивайло Лазаров: За няколко месеца във Витоша станах много по-добър футболист

Ивайло Лазаров е продукт на школата на Добруджа. Дебютира в професионалния футбол с фланелката на родния си клуб още преди да е навършил 18 години. Играе няколко сезона на стадион „Дружба“, преди да премине в Дунав (Русе) през зимата на 2014-а. След само шест месеца в Малката Виена обаче халфът се завръща в редиците на „жълто-зелените“.

Повторният му престой в Добруджа е съвсем кратък и на полусезона Лазаров приема ново предизвикателство – Черноморец (Балчик). Силните му изяви в Белия град и титулярното място в селекцията на Георги Иванов-Геша му осигуряват възможност отново да се завърне в професионалния футбол, след като миналото лято подписа договор с Витоша.

От началото на сезона полузащитникът има 13 мача във Втора лига, като само преди няколко дни – при победата с 4:1 над Банско, реализира и първия си гол с фланелката на бистричани. Пред официалния сайт на клуба 24-годишният футболист разказва за трансфера си в тима на Костадин Ангелов, настроението в отбора и целите пред себе си.

– Ивайло, вече повече от половин година си във Витоша. Как се чувстваш?
– Благодаря, добре. Най-важното е, че съм спокоен и мисля единствено за футбол. В началото на сезона ми се гласуваше доверие на терена, след това прекарах повече време на пейката. Сега обаче, от началото на пролетния дял, отново съм титуляр и това ме кара да бъде по-спокоен и самоуверен.

– Как и защо реши да се преместиш толкова далеч от родния си град?
– Разликата между „В“ и „Б“ група е много голяма. Освен това Североизточната Трета лига e една от най-слабите. Ясно ми беше, че ако искам да се развивам като футболист, трябва да се преместя към София. Аз съм много самокритичен и изисквам максимума от себе си. Колкото и да ми се искаше, в нашия край това развитие нямаше как да го получа. Благодарен съм обаче за опита, който натрупах и в Добруджа, и в Дунав, и в Черноморец (Балчик). Иначе във Витоша пристигнах, след като един мениджър ме предложи на клуба. Проведох няколко тренировки, включих се и в една контрола, след което ме одобриха и се разбрахме за договор.

– Казваш, че когато играеш редовно, се чувстваш по-спокоен. За един футболист, особено в България, спокойствието е свързано най-вече с отношението на ръководството към клуба, треньорите и футболистите. Как виждаш организационно нещата?
– Всички мислим единствено за футбол. Честно казано, досега не съм бил на друго такова място – да знам, че всичко ми е наред и мога да мисля само за това какво правя на терена. За един човек е много важно каквото му обещаят, да се изпълни. Без увъртания, без лъжи. Може да не е много това, което ти дават, но да ти го дават редовно и навреме.

– Тренираш под ръководството на Костадин Ангелов и Росен Кирилов, а отделно играеш с някои доста опитни футболисти. Помага ли ти това?
– Абсолютно. За няколкото месец тук усещам, че съм станал много по-добър играч. Работя с добри треньори, хора със солиден опит и на терена, и край него. Отделно играя и с качествени футболисти. Тренировките се разнообразни и постоянно се учат нови неща. Като цяло се подхожда много професионално. Не е като да трябва да пътувам 30-40 км за тренировка и после да се прибирам обратно, както бе в Балчик например. Освен това тук имам възможността, дори и като футболист от Втора лига, да играя срещу Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив (София). А в контроли като тези излизаш пределно мотивиран да се докажеш пред такива големи имена. Всички това ми помага да науча много нови неща, да придобия ценен опит и кой знае, може би дори шанс да отида още по-нависоко с Витоша. Напълно уверен съм във възможностите на състава и вярвам, че имаме сили да се преборим най-малкото за бараж. Ако трябва да съм честен, това е личната цел, която съм си поставил този сезон.

– За финал, ти сам спомена, че разликата между „В“ и „Б“ група е много голяма. Да играеш и да се бориш в третото ниво на родния футбол, изисква много жертви и лишения. Къде най-вече един млад футболист намира подкрепа и сили да продължи да преследва мечтата си?
– Мен лично най-много сили и кураж да продължа напред въпреки трудностите, които срещам, ми дават семейството и приятелката ми. Може би тук е мястото да благодаря специално на баща ми, който през всичките тези години винаги е бил зад мен. Когато нещата вървят и всичко е наред, е лесно, но когато преминаваш през тежки моменти и не си сигурен дали изобщо ще ги преодолееш, е от изключителна важност да имаш хора до теб. Аз имам моето семейство и му благодаря много за това!

Leave a Reply