Мишо Петров: Имаме силите и качествата да запазим мястото си в Първа лига

Вече три години Михаил Петров е част от състава на Витоша (Бистрица), като за кратко време извървя пътя от аматьорската “В” група до елитната Първа професионална лига. В кариерата си 31-годишният полузащитник е играл за Спортист (Своге), Академик (София), Доростол (Силистра), Ботев (Враца), Добруджа, Оборище (Панагюрище) и Сливнишки герой (Сливница). В елита на България, където е играл още със “студентите” и врачани, Петров има 42 мача и 3 гола, като е поразявал по веднъж Локомотив (София), Миньор (Перник) и Калиакра (Каварна). Мишо, който преди две седмици взе участие в празничния двубой по случай “70 години Академик (София)”, говори пред официалния сайт на Витоша за обстановката в Бистрица, предстоящата тежка пролет и шансовете на тима да запази мястото си в Първа лига.

– Мишо, повече от две години си в клуба. Извървя пътя от „В“ група до Първа лига. Как изобщо се озова в Бистрица?
– Точно така, това е моят трети сезон във Витоша. Преди да дойда в Бистрица, бях в Сливница. Президентът ми се обади ме покани. Пристигнах по едно и също време със старши треньора Костадин Ангелов, а отборът по това време беше във „В“ група (б.а.: сега Трета лига).

– Спомена Сливница, там си партнираше в центъра на терена с Кристиян Кочилов. Помага ли това за по-добрата ви комуникация на терена и и извън него?
– Да, с Кристиян бяхме по едно и също време в Сливница. Познаваме се отдавна и е нормално да се разбираме добре. Най-хубавото от всичко е, че в нашия отбор няма разделения и дразги. Всички се уважаваме и спокойно мога да кажа, че имам доста приятели във Витоша.

– Доколко това се дължи на факта, че всички сте равнопоставени и няма фаворизиране на определени хора?
Да, разбира се, че това допринася за по-добрата атмосфера, но не е единственото. Съществено значение имат и фактът, че толкова дълго време играем заедно, както и добрата обстановка в клуба като цяло. Може и странно да прозвучи, но във Витоша липсват проблемите, които са срещат на много места в България.


– Финансовите неуредици ли визираш?
– И не само, но това е основното. За съжаление, на мен ми се е случвало няколко пъти да попадна в подобна ситуация. Всичко върви нормално, когато в един момент просто се спира да се плаща. Идва президентът и ти казва: „Не мисли за заплатата, играй! Другото ще го оправим!“ Няма как обаче да си спокоен и да мислиш по този начин, тъй като не е нормално да не си получаваш заработеното.

– Освен че финансово няма проблеми, Витоша завърши положително полусезона в Първа лига, като не се даде с новата схема на Левски, Локомотив (Пловдив) и Верея и загуби трудно от Лудогорец и ЦСКА-София. Това ли е начинът, за да се трупат точки и увереност?
– Да, положително за нас бе това, че в тези мачове се представихме добре и отборът натрупа малко самочувствие, от което определено имахме нужда. Мисля, че със схемата, с която играхме последните мачове, се вижда подобрение в представянето ни в защита. Имаме обаче още доста неща да подобрим, за да изглеждаме по начина, по който ние всички искаме.

– Колко трудна ще бъде битката през пролетта и има ли шансове тимът да се пребори за оцеляването си в Първа лига?
– Аз съм убеден, че имаме силите и качествата да направим един положителен сезон и да запазим мястото си в Първа лига. Със сигурност няма да ни бъде лесно, но с работа, постоянство и правилна мотивация мисля, че ще се получи.

– Имаш богат опит в българския футбол. Играл си на много места. Виждаш ли подобрение като цяло?
– Да, със сигурност. Сега базите са доста по-добри. И аз, като всички от моето поколение, а и тези преди мен, съм играл на сгория и лоши терени. От тази гледна точка има значително развитие в положителен аспект.


– Защо тогава, въпреки наличието на бази и цялата тази информация, която е леснодостъпна в интернет днешно време, продължаваме да изпитваме трудности с „вадене“ на млади и талантливи футболисти, които да се реализират на високо ниво? Особено в големите школи, където се предполага, че са събрани по-големите таланти?
– Не мога да си го обясня. Като юноша, нямах достъп до толкова богата информация с каквато разполагат по-младите днес. Нямаше кой да ми говори за правилно хранене и хранителни добавки, а за мен физиката е един от основните проблеми на юношите. Изостават значително в този компонент и разликата с мъжкия футбол се оказва твърде голяма за тях. Другият проблем е психиката. Докато са юноши на някой голям отбор, примерно Левски или ЦСКА, те имат едно фалшиво самочувствие, че са големи футболисти. След това обаче се налага да заиграят мъжки футбол, във Втора лига да кажем, някъде в провинцията, където още първите 1-2 мача ги пречупват физически. Виждат колко са неравностойни и оттам падат и психически. Да не говорим пък, ако трябва да играят във „В“ група.

– По-трудно ли е там?
– Да, защото има най-малко футбол. Терените в по-голямата си част са трагични, постоянно се бави времето, нарушенията са по-груби, а съдиите – по-страхливи. Въобще, тегава история. Този футбол отказва много момчета. Аз три пъти съм печелил промоция от „Б“ за „А“ група и два пъти от „В“ за „Б“ и трябва да ти кажа, че от „В“ група се влиза по-трудно в „Б“, отколкото от „Б“ в „А“.

– Това лято ще навършиш 32 години. Мислил ли си какво ще правиш след футбола?
– Аз съм от този тип хора, които не могат да стоят на едно място. От няколко години имам собствен бизнес, който развивам. За мен най-важното е да се чувствам пълноценно, затова и винаги съм се занимавал с нещо допълнително. Все пак, честно казано, не ми се иска да се отделям от футбола, тъй като това е моят живот. Мислил съм и за треньорство по-нататък.

– Знаеш, че в началото може би ще работиш с най-малките. Занимава ли ти се?
– Да, занимава ми се. Това е нещо, което наистина обмислям.

– Мишо, благодаря ти и успех през пролетта!
– И аз ти благодаря!

Стани част от семейството на Витоша (Бистрица)!
Повече информация тук!

Leave a Reply