Никола Пешев: Витоша е най-доброто място в София за развитието на един млад футболист

Треньорът на набор’98-‘99 във ФК Витоша (Бистрица) Никола Пешев е един от най-опитните специалисти в клуба. Всъщност още в началото на разговора ни разбираме, че тази година както той, така и школата на бистричани празнува своя десетгодишен юбилей. За прекараното време във ФК Витоша, развитието на школата и работата с момчетата в последните години преди професионалния футбол Никола говори пред официалния сайт на отбора.

Здравей, Ники, първо искаме да ни разкажеш от колко време си в клуба?
– Здравей! Всъщност тази година се навършват десет години, откакто съм във ФК Витоша, както и десет години от създаването на школата. През 2007-а президентът, г-н Ташков, покани мен и момчетата, които тренирах по това време, да се присъединим към Витоша.

Разкажи ни повече как се случи всичко?
– Отборът на Витоша бе спечелил промоция в по-горна дивизия и му беше необходима юношеска формация. Трябва да призная, че в началото не бях сигурен дали това е правилно решение, но получих уверение от г-н Ташков, че всичко ще бъде наред и няма да бъда подведен. Така и стана и затова вече десет години съм част от клуба.

Какво се промени за този период от време?
– Редица неща. Клубът се разви изключително много през последните две години, откакто Костадин Ангелов се присъедини към него. Той помогна значително за развитието на школата и за изграждането на идентичността й, както и, да не забравяме, за промоцията на първия отбор във Втора лига.

На какво се дължи всичко това според теб?
– Мисля, че преди всичко трябва да благодарим на президента, който ни позволява да работим на спокойствие. Във Витоша резултати не се търсят на всяка цена. От нас се иска просто да работим правилно. Същото настроение донесе и Костадин Ангелов, който освен всичко друго ни накара да работим в синхрон. Той ни стимулира да играем атакуващ футбол и да се стремим да изграждаме футболисти, а не да търсим кухи резултати.

Наскоро няколко твои момчета дебютираха при мъжете, как те мотивира това?
– Това е смисълът на всичките ни усилия – да търсим таланта, да го развиваме и да му дадем шанс. За да се случат тези неща обаче, отново трябва да споменем и манталитета, който се изгражда във Витоша, и спокойствието, с което се работи. Поздравявам Костадин Ангелов и Росен Кирилов за тези решения, които допринасят изключително много за развитието на децата. Тези възможности дават надежда на талантите, че техните мечти могат да станат реалност. Мисля, че в момента Витоша е може би най-доброто място в София за развитието на един млад футболист.

А какви са трудностите?
– Трудностите всъщност идват от предразсъдъците на хората. Всички се втурват към Левски и ЦСКА, защото са грандове, но не осъзнават колко труден е пробивът в тези отбори. Там има много голямо отсяване, докато при нас интересът и възможността за селекция са много по-малки. Все пак не можем да не отбележим развитието ни в последните години, което освен на всичко казано се дължи и на отношението в клуба, а именно като в едно семейство.

Означава ли това, че има разбирателство между треньорите на различните възрасти?
– Абсолютно! Мои играчи играят при мъжете, играчи на Росен (б.а.: Росен Стоянов, треньор на набор 2001) взимат участие в нашите мачове. Всички треньори в школата се стремим да си помагаме, да обсъждаме нещата заедно, както и трябва да бъде.

Да поговорим и за децата. Какво е да работиш с 17-18 годишни момчета?
– Не е лесно, тъй като в тази възраст проблемът с дисциплината е най-отявлен. Момчетата започват да залитат към странични неща, както и да се вслушват във всякакви чужди мнения, а именно това е възрастта, когато трябва да са най-концентрирани и отдадени. Тук обаче идват нашата работа и намеса. Аз обаче не се оплаквам, тъй като това е част от процеса. Бил съм треньор и на най-малките и знам, че там въобще не е по-лесно.

Какво би посъветвал всички млади момчета, които са на прага на мъжкия футбол?
– Бих им казал да не се отказват и да продължават да се борят, да бъдат отдадени на 100% и да вярват в себе си. Бил съм свидетел на много случаи, при които играчи, на които им е необходимо още много малко, се отказват от футбола. Причините са много и понякога основателни, но все пак пътят не е лесен и за да се стигне до края, всеки трябва да направи своите жертви.

Leave a Reply