Росен Стоянов: През последните три години сме един от най-проспериращите клубове в България

Юношата на Локомотив (София) Росен Стоянов от четири години е начело на набор 2001 във Витоша (Бистрица). Бившият футболист на столичните „железничари“, Монтана, Миньор (Бобов дол), Велбъжд (Кюстендил), Костинброд и Ботев (Ихтиман) има над 120 мача в професионалния футбол и сега се е нагърбил със задачата да предаде знанията си на талантите в школата на „тигрите“. Селекцията на Стоянов, която миналото лято завърши на второ място на “GFL Cup” в Германия, в момента дели първата позиция в първенството за юноши-старша възраст – зона „София“, с тима на Царско село. Пред официалния сайт на Витоша треньорът говори за трудностите при работатата с младите, амбициите си край тъчлинията и развитието на клуба в последните няколко години.

– Росене, какво е за теб работата с деца?
– Удоволствие! Когато гледам как развиват съвкупност от качества благодарение на мен, се чувствам щастлив и удовлетворен.

– Какви трудности среща един треньор по време на работата си с деца?
– За съжаление, много от днешните деца са невъзпитани, лигави и нямат интерес към играта. Тогава е най-трудно. В същото време много от тях именно ние, треньорите, ги променяме, така че си заслужава всяка една преодоляна трудност по време на работата с тях.

Кое е основното, на което искаш да ги научиш?
– Ако успея да ги науча да играят организиран и колективен футбол, означава, че съм ги научил на дисциплина, уважение, отговорност и работа в екип.

– Въпрос, който коментирахме с всеки един от твоите колеги в Бистрица. Има ли талант в България и защо малко деца успяват да се развият и заиграят на най-високо ниво?
– Разбира се, че има. И то много. Има доста причини обаче талантливите играчи да не се реализират. Едно от най-важните за мен неща е, че когато дойде време да влязат в професионалния футбол, не им се обръща индивидуално внимание. То е нужно, за да ги предразположим и подготвим за мъжкия футбол. Успешното налагане при мъжете е един много сложен процес, в който България изостава драстично от водещите европейски държави.

– Къде обаче изостават самите деца?
– Назад са най-вече физически и психически. Липсват им самостоятелността, желанието за развитие и смелостта да се изправят лице в лице с трудностите.


– Вече дълго време си в Бистрица. Защо Витоша, а не друг отбор? Как оценяваш условията, които предлага клубът?
– Атмосферата е чудесна. Дистанцията между ръководството, първия отбор, школата, служителите и феновете е много малка, което отговаря точно на нашето мото „Семейство“. Радвам се, че съм част от този проект. Оценявам високо доверието и възможността да работя свободно и напълно сам да взимам решенията относно отборите, които водя. Във Витоша именно спокойствието е водещо.

– Колко се е развил клубът в сравнение с момента, в който започна работа в него?
– Много! Аз съм вече четвърта година във Витоша, като през всичкото това време се случиха много позитивни неща, които ни превръщат в един от най-проспериращите клубове в България. Първият отбор беше във „В“ група, а сега е в Първа лига. Школата се състоеше от два набора, а сега имаме цели десет. Имаме отбор в Елитната юношеска група и селекции, които се борят за челните места в своите възрасти. От година и половина разполагаме със стадион, който отговаря на изискванията на Първа лига. Разширяваме и базата за юношите с игрището в „Младост“ и вземането на стадион „Академик“, на който в момента се извършва огромен ремонт. Нямахме сайт, а сега нашият е един от най-добрите. Изобщо, като се замисля, все едно съм в друг клуб, а не съм. Това е нашият клуб, който се превърна в професионален благодарение най-вече на президента Сергей Ташков, настоящият главен мениджър Костадин Ангелов и всички нас, които работим усърдно. Надявам се, че и занапред ще продължим по този път.

– Кое е най-голямото ти желание като треньор, който от дълго време се занимава с деца?
– Разбира се, не само моята, но и на повечето треньори целта е една и съща – да видят момчетата си в професионалния футбол.

– А виждаш ли потенциал в някои от нашите да заиграят скоро в първия състав?
– Да, определено. Надявам се, че ще успеят.

– Какво е личното ти послание към момчетата, които сега са тръгнали по пътя към големия футбол?
– Деца, учете повече, тренирайте повече и се занимавайте по-малко със страничните неща, които ви заобикалят навсякъде.

– И за финал – докъде се простират личните ти амбиции?
– Надявам се, че някой ден ще стигна до професионалния футбол.

– Благодаря ти, Росене! Пожелавам ти един ден да постигнеш тази своя цел!
– Благодаря и аз!

Leave a Reply